Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини

Международни актове

Напредъкът на България през 2013 г. е "ограничен и крехък".

Акценти от доклада:

Като цяло ЕК заключва, че повечето от важните български събития през последните 18 месеца са били по-скоро източник на безпокойство, отколкото на успокоение.

Отбелязват се назначенията в съдебната власт и службите за сигурност, бягството от правосъдието на осъдени лидери на организираната престъпност и поредица от разкрития за политическо влияние върху съдебната система.

"Остават много малко случаи, в които престъпленията на корупцията или организираната престъпност са били доведени до заключение в съда", обявява ЕК.

Докладът на ЕК отчита, че новият ВСС е установил по-ясно приоритети си, отколкото това се случвало в миналото. Положил е усилия да се отвори чрез създаването на Граждански съвет, съставен от ключови неправителствени организации. ЕК отбелязва обаче, че неговото реално влияние върху политиката на съвета остава неясно и като цяло ВСС трябва да предприеме по-нататъшни стъпки към прозрачност.

Отбелязва се още, че ВСС е предприел някои стъпки към управленска реформа. Има известен напредък по отношение на работното натоварване и преразпределението на кадровите ресурсите в системата. По същество е отбелязана работата основно на Комисията за решаване на проблема с натовареността и сформирането на гражданския съвет на ВСС. Отчита се, че ВСС е подготвил нова методология за назначаването на магистрати. В същото време от съвета се иска по-активна работа по управление на съдебната система и решаване на проблемите с атестирането на магистрати и противоречивата дисциплинарна практика.

"Публичното мнение все още е, че съдебната система не е достатъчно независима", пише в доклада. В този контекст са описани разкритията, че системата за разпределение на дела в съда може да се манипулира и това продължава да бъде голямо опасение за експертите.

Можете да прочетете доклада на Eвропейската комисия    т у к

 

Основни акценти в доклада

В  доклада се стига до заключението, че България трябва да задълбочи реформите, за да постигне целите по отношение на върховенството на закона, поставени в МСП. Като цяло в доклада се посочва, че е постигнат напредък. Целите по МСП обаче все още не са постигнати и показателите все още не са изпълнени задоволително. Реформата все още няма устойчив и необратим характер. Напредък е постигнат с приемането на основната законодателна рамка и създаването на важни нови институции. От 2007 г. насам започнаха работа Висшият съдебен съвет и неговият инспекторат и бяха създадени специализирани органи, които да допринесат за справянето с ключови проблеми като например организираната престъпност. Беше усъвършенствано законодателството за отнемане на незаконно придобито имущество и беше създадена комисия, следяща за конфликти на интереси.

В доклада се препоръчва в бъдеще България да съсредоточи усилията си за запълване на пропуските в правната и институционалната рамка и да концентрира вниманието си върху ефективното прилагане на всички закони.

В същото време в доклада се посочват редица важни слабости. По отношение на управлението на съдебната власт се наблюдават слабости, свързани с постигането на етика в съдебната система, последователност на дисциплинарната практика и във връзка с прозрачността и обективността на назначенията, атестирането и повишенията в съдебната система.

Комисията смята, че в бъдеще България трябва да съсредоточи усилията си върху изпълнението и да демонстрира убедителни постижения във всички области. Комисията ще изготви своята следваща пълна оценка в края на 2013 г., за да даде достатъчно време за постигане на убедителни резултати. Дотогава Комисията ще следи редовно и отблизо постигнатия напредък, като организира редовни посещения в България и провежда чест диалог с българските органи и с други държави членки.

За да продължи напредъкът, Комисията приканва България да предприеме действия в редица области и да изработи подробни препоръки за тази цел. Тези препоръки засягат аспекти, свързани с реформата на съдебната система, независимостта, отчетността и етиката на съдебната власт, ефикасността на съдебния процес и борбата с организираната престъпност и корупцията.

Индикативни показателя, определени за България

В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:

1. Приемане на изменения в Конституцията, с които да бъде премахната всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

2. Осигуряване на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес посредством приемането и прилагането на нов Закон за съдебната власт и нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за ефекта от тези нови закони и от Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, и по-специално върху досъдебната фаза на наказателното производство.

3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността. Оценяване на ефекта от тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

4. Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за публикуването на данни за имуществото на високопоставени държавни длъжностни лица.

5. Предприемане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, и по-специално на границите и на равнище местно управление.

6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за новите и текущите разследвания, обвинителни актове и осъдителни присъди в тези области.

 

Целият доклад на ЕК за напредъка на България можете да прочетете  т у к

МЕЖДУНАРОДНА КОМИСИЯ НА ЮРИСТИТЕ 

И З Я В Л Е Н И Е
август 2012 г. 


България: МКЮ изразява безпокойство относно уволнението на съдия Тодорова 

По-рано днес (27.08.12) Международната комисия на юристите (МКЮ) изрази своето безпокойство по повод уволнението на Мирослава Тодорова, съдия в Софийски градски съд и председател на Съюза на съдиите в България. Съдия Тодорова беше уволнена на 12 юли 2012 г. от Висшия съдебен съвет на България (ВСС) на основание дисциплинарно нарушение, изразяващо се в забавяне на изписването на мотиви по разпределени й преди седем години дела. 

МКЮ призовава българските власти да гарантират справедлив процес на обжалване на решението на ВСС за уволнение на съдия Тодорова и да предприемат необходимите стъпки за защита на съдията и на други представители на съдебната власт от тормоз и сплашване без оглед на техния източник. 

В качеството си на председател на Съюза на съдиите в България, съдия Тодорова е давала гласност на проблемите в българската съдебна система и е сред водещите критици на ВСС, като многократно е подчертавала, че словесните атаки срещу съдебната власт от членове на правителството, и в частност - от министъра на вътрешните работи, представляват заплаха за независимостта на съдебната власт в страната. 

МКЮ счита, че уволнението на съдия Тодорова може да се разглежда като злоупотреба с дисциплинарната процедура, целяща отстраняването й, заради публично огласени от нея възражения срещу намесата на правителството в независимостта на съдебната власт. Подобна злоупотреба противоречи на Основните принципи на ООН за независимост на съдебната система, които защитават свободата на словото на съдиите (Принцип 8) и свободата им на професионално сдружаване, включително в защита на тяхната независимост (Принцип 9). Именно с оглед защитата на независимостта на съдебната власт съдиите трябва да бъдат напълно свободни да огласяват безпокойство във връзка с актове на правителството или други актове, застрашаващи ефективното и независимо упражняване на правораздавателната им функция. 

МКЮ изразява особено безпокойство поради обстоятелството, че в конкертния случай наложената санкция (уволнение) е крайно непропроционална на неправомерното поведение, в което е обвинена съдия Тодорова, а именно забавяния в изготвянето на мотивите по няколко дела, предвид това, че подобни големи забавяния "са ендемични в българската правосъдна система" и в този смисъл не са необичайни. Уволнението противоречи и на Принцип 18 от Основните принципи на ООН за независимостта на съдебната власт, според който "съдиите се отстраняват единствено по съображения за некомпетентност или заради поведение, което ги прави негодни да изпълняват своите задължения". В допълнение към това, налагането на дисциплинарно наказание уволнение противоречи на параграф 69 на Препоръка (2010)12 на Комитета на Министрите на държавите-членки на Съвета на Европа относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности, според които „дисциплинарните санкции трябва да бъдат пропорционални на нарушенията”. Съгласно Европейската харта за статута на съдиите „санкциите се налагат при спазване на принципа на пропорционалност” (параграф 5.1). Общоизвестен факт е, че натовареността на Софийски градски съд е до осем пъти по-висока от останалите първоинстанционни съдилища , както и фактът, че твърдените нарушения, за които е уволнена съдия Тодорова, са извършени преди седем или повече години, поради което образуването на дисциплинарно производство на този късен етап е неправомерно, доколкото влиза в конфликт с обичайния едногодишен давностен срок, предвиден в българското законодателство . 

МКЮ отбелязва, че български юристи и неправителствени организации са изразили съмнения в независимостта на ВСС и на дисциплинарния състав, разгледал казуса на съдия Тодорова. Европейската комисия също наскоро изрази опасения относно неспособността на ВСС да защитава независимостта на съда по принцип и конкретно в случая на съдия Тодорова . Съгласно информацията, с която разполага МКЮ, прокуратурата е сезирана повторно с казуса на съдия Тодорова с оглед започване на наказателно производство срещу нея, което предполага опит да се ескалира тормоза върху съдията. 

Съгласно принцип 2 на Основните принципи на ООН за независимостта на съдебната власт тя трябва да бъде свободна от всякакво влияние, заплаха или намеса без оглед на нейния източник или причина. За тази цел отговорните български власти следва: 
• да гарантират институционалната и личната независимост на съдиите и предприемат подходящи мерки, гарантиращи, че съдиите правораздават без сплашване в каквато и да е форма; 
• да гарантират на съдия Тодорова справедлив процес при обжалване на наложеното й дисциплинарно наказание уволнение в съответствие с международните стандарти, а ако обжалването е успешно – нейното възстановяване на работа; 
• да защитят съдия Тодорова от по-нататъшен тормоз. 

За допълнителна информация, можете да се обърнете към R?is?n Pillay, Директор на Програмата за Европа на e-mail адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или към Temur Shakirov, съветник по правните въпроси на Програмата за Европа на e-mail адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Акценти в съдържанието: 
 
"Все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Във връзка с назначението на важна високопоставена длъжност през ноември 2010 г. бе изразено безпокойство от липсата на прозрачност и конкуренция. За съжаление новоизменените разпоредби на Закона за съдебната власт, които влязоха в сила през януари 2011 г., все още не са довели до подобряване на положението при назначаването на високопоставени длъжности, което продължава да се извършва по старите правила, без да бъде направена реална оценка на професионалните квалификации, управленските умения и почтеността на кандидатите. Освен това, след едно неотдавнашно назначаване на такава длъжност се появиха твърдения за конфликт на интереси и процедурни нередности в текущ съдебен процес, воден от избрания кандидат. В знак на протест двама членове на Висшия съдебен съвет подадоха оставка и отправиха критики към решенията за назначенията, окачествявайки ги като предопределени. Последвалата мобилизация на професионалните асоциации на магистратите и гражданското общество, които призоваха за извършването на реформа във Висшия съдебен съвет, бе важен сигнал в подкрепа на съдебните реформи. Отправените от гражданското общество препоръки за провеждането на обществени дебати и оповестяването на имената на кандидатите на по-ранен етап заслужават похвала. " 
 
"Необходимо е да се подобри съдебната практика и да се реформира начинът, по който съдебната власт и другите разследващи органи, сред които и полицията, са управлявани и структурирани, както и начинът, по който си сътрудничат. Съдебната власт и правителството, заедно с гражданското общество, следва да си сътрудничат, за да бъдат установени и преодолени съществуващите недостатъци и трудности, като едновременно с това се зачита безусловно независимостта на съдебната власт."
 
Пълният текст на доклада можете да изтеглите от  т у к:

"През 2009 след информация, предоставена от Съюза на съдиите в България (ССБ), докладчик на ЕАС съобщи за съмнителното назначение на Председателя на Апелативния съд в София. По съвет на работна група към ЕАС не бяха предприети по-нататъшни действия от страна на Асоциацията, тъй като не изглеждаше да има някакъв по-голям проблем, с който ЕАС да се занимае.

Преди срещата на ЕАС в Бордо през месец май 2010 г-жа Нели Куцкова поиска от името на ССБ, в България да бъде изпратена група от наблюдатели. Проблемите, които трябваше да бъдат изследвани, съгласно запитването бяха свързани с това, къде правителството прави опити да въздейства на разпореждания на съда (например създавайки обществени очаквания за налагането на тежки присъди, заплахи по отношение на съдии, които не действат според очакванията на правителството, неадекватно функциониране на Висшия съдебен съвет по отношение изпълнение на задължението му да поддържа независимостта на съдебната система, публично заклеймяване на съдилищата като корумпирани, идеи за законодателни промени относно назначаването на съдии). Посланието на запитването беше, че в България върховенството на закона е в опасност и че принципът за разделението на властите е изложен на риск..."

Целият доклад може да прочетете  т у к

Introduction:

On the occasion of its 10th anniversary, the CCJE adopted, during its 11th plenary meeting (Strasbourg, 17-19 November 2010), a Magna Carta of Judges (Fundamental Principles) summarising and codifying the main conclusions of the Opinions that it already adopted. Each of those 12 Opinions, brought to the attention of the Committee of Ministers of the Council of Europe, contains additional considerations on the topics addressed in this document (see www.coe.int/ccje).

MAGNA HARTA

Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите до държавите-членки относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности
(приета от Комитета на министрите на 17 ноември 2010 г. на 1098-ма среща на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно разпоредбите на член 15.б от Устава на Съвета на Европа, като взе пред вид член 6 отКонвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (по-долу наричана “Конвенцията”, ETS No. 5), който предвижда, че “Всяко лице има право на справедливо и публично разглеждане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона” и съответното прецедентно право на Европейския съд по правата на човека;като взе пред вид Основните принципи за независимост на съдебната система на Организацията на обединените нации, одобрени на Генералната асамблея през ноември 1985 г;

като взе пред вид Препоръките на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) относно работата на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (ЕКЕП) и Европейската харта за статута на съдиите, изготвена в рамките на многостранните срещи в Съвета на Европа;

като отбеляза, че при упражняването на съдийските си функции, ролята на съдиите е от основно значение за осигуряване на защитата на човешките права и основните свободи;

в желанието си да подпомогне независимостта на съдиите, която е вътрешно присъщ елемент на върховенството на закона и неотменима част от безпристрастността на съдиите и функционирането на съдебната система;

подчертавайки, че независимостта на съдебната система осигурява на всяко лице правото на справедлив процес и по тази причина не е привилегия за съдиите, а гаранция за зачитането на човешките права и основните свободи, като това дава възможност на всяко лице да има доверие в правораздавателната система;

осъзнавайки нуждата да гарантира позицията и правомощията на съдиите за постигането на ефективна и справедлива правна система и да ги насърчи активно да се ангажират с функционирането на правораздавателната система;отчитайки нуждата да се гарантира правилното упражняване на съдийските правомощия, отговорности и власт с цел защита интересите на всички лица;като пожела да се поучи от разнообразния опит в държавите-членки по отношение на организацията на съдебните институции в съответствие с върховенството на закона;

като отчете разнообразието от правни системи, конституционни форми и подходи към разделението на властите;

като отбеляза, че нищо в настоящата препоръка не цели да намали гаранциите за независимост, които се дават на съдиите от конституциите или правните системи на държавите-членки;

като отбеляза, че конституциите или правните системи на някои от държавите-членки са предвидили основаването на Съвет, който в тази препоръка ще се нарича “Съвет по съдебната система”;

като пожела да насърчи връзките между съдебните органи и отделните съдии на различните държави-членки, за да поощри развитието на обща съдебна култура;

отчитайки, че Препоръка Rec(94)12 на Комитета на министрите относно независимостта, ефективността и ролята на съдиите следва да бъде изцяло обновена, за да се укрепят всички мерки за подпомагане на независимостта и ефективността на съдиите, да се гарантира и направи отговорността им по-ефективна, както и да засили ролята на отделните съдии и на съдебната система като цяло,препоръчва правителствата на държавите-членки да предприемат мерки, които да гарантират, че разпоредбите, съдържащи се в приложението към настоящата Препоръка, която заменя гореспоменатата Препоръка Rec(94)12, се прилагат в законодателството, политиките и практиките им, както и че на съдиите е дадена възможност да изпълняват функциите си в съответствие с тези разпоредби.

Пълният текст на Препоръката можете да прочетете т у к

 

Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) публикува наскоро сравнително изследване на качеството на управление на съдилищата и организацията на съдебната власт, като описва и анализира опита на Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Словения, Швеция, Обединеното кралство и Украйна. 

 

Излседването предлага информация за разнообразни управленски практики в областта на правораздаването в Европа. То е проведено под ръководството на проф. Филип Лангбрюк от Университета в Утрехт. 

 

Можете да изтеглите доклада във версия на pdf. от електронната страница на CEPEJ: 

 

 

 

https://wcd.coe.int/wcd/ViewDoc.jsp?Ref=CEPEJ(2010)3&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=DBDCF2&BackColorIntranet=FDC864&BackColorLogged=FDC864

 

 


Страница 2 от 2