Становища на ССБ
Проекти
Медии
:

Материалът е взет от интернет сайта на "Инициатива за прозрачни съдебни назначения" Judicialprofiles.bg, поддържан от Български институт за правни инициативи (БИПИ)

Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

Съдия Костова, Вие „живеете” в съдебната система от 1981 г. Това са 33 години труд през всички стъпала на съдебната йерархия – какво бихте казали за развитието на съда в това време?

Изначално консервативният характер на тази институция я прави по-подозрителна към постоянните и резки промени, но и я съхранява. Някои го дефинират като известна недемократичност на властта на съдиите, но без отдаване на дължимото на тази й същност, съдиите биха били просто чиновници, а от такъв съд никое общество няма нужда. Мисля, че неразбирането в днешно време на същността на Съда, го прави постоянен обект на упреци и сваля до критично ниско ниво доверието в него, а това вреди най-вече на хората и на защитата на правата им, каквато те непрекъснато търсят от съда.

Освен видимите промени в управлението, технологиите, обучението, достъпът до информация, непрекъснато растящите изисквания и необходимост от все по-нови и всеобхватни познания, правораздаването си остава трудна, отговорна и поглъщаща работа - не само защото не е  лесно да съдиш и наказваш себеподобните си, но трябва и да си готов да понесеш моралната тежест за решенията си.

Кризата на обществената ценностна система в последните години неизбежно се отрази и на устоите на съда. Не би могло да бъде иначе. Въпреки това, съдът успява да отстоява независимостта си, да генерира идеи, да изисква промени и да си поставя за цел пълноценната защита на обществения интерес и на човешките права. Това го прави адекватен на случващото се у нас и в света и затова той трябва да бъде чут.

Какво ви даде и какво ви отне професията или може би във Вашия случай призванието на съдия?

Тази професия може да се упражнява подобаващо само като призвание. В противен случай се превръща в тежест най-напред за съдията, а после и за всички останали, които имат досег с него.

Още преди да вляза в професията, старите съдии ми казаха, че ще трябва доброволно да се откажа от голяма част от правата си като човек и гражданин. Тогава не разбрах точно за какво става въпрос. Впоследствие научих, че без да си безкрайно внимателен за контактите си, за поведението си, за средата си, за приятелите си, ставаш уязвим и в крайна сметка – непригоден. Съдийството е самотно занимание. Не случайно съдиите общуваме предимно помежду си. В много страни, където това отдавна е известно и обществото се съобразява с него, съдиите имат своите места за живеене, своите клубове, своите места за спорт и пр. Така рисковете се свеждат до минимум и животът става малко по-лесен. Все пак, някак съумяваш да не мислиш постоянно за това, че ограничаваш времето за близките си хора, че понякога липсваш на детето си, че носиш мислено въпросите и решенията със себе си дори и у дома и на практика отсъстваш.

Въпреки това, съдийската работа е невероятно удовлетворение за тези, които истински я искат. Фактът, че ти решаваш, е бреме и отговорност, но и възможност, каквато малко професии предоставят. Залогът е човешки съдби, а понякога и човешки живот. Нямаш право на грешки, макар да си точно толкова несъвършено човешко същество, колкото и всички останали. Но житейските уроци, познанието за човешки характери, отношения, проблеми, философии, безизходици и емоции, са ежедневие в нашата работа, а това е колкото натоварващо, толкова и безценно. 

Ако имате възможност да се спрете върху едно нещо, което обществото би могло да разбере и осъзнае в дълбочина за съдийския труд, какво би било то? С какво съзнание Ви се иска хората да пристъпват прага на съдебната зала?

Съдебната институция е храм на правосъдието. Това е клише, но е вярно. Всяко нейно принизяване и третиране по различен начин, запраща обществото в безвремие и безхаберие. В съда трябва да се пристъпва със страхопочитание и надежда за справедливост. Това няма алтернатива. Всичко друго подкопава самата държава. Силният съд е основата, която крепи силните демокрации. Сигурна съм, че един ден обществото ни ще разбере това, защото до момента не е измислено нищо по-добро.

Наясно съм за обществените реакции дори само при споменаването на думата „независимост”, когато тя се отнася до съда, без да се изговаря обаче несъмненото обстоятелство, че тази независимост е необходима не толкова на съдиите, а на хората – те са тези, които имат интерес от независим, безпристрастен и справедлив съд. Макар и бавно, нещата започват да се случват в тази посока. Може би и ние трябва повече да говорим и да просвещаваме за тях. Старите демокрации са изградили безусловния обществен респект към съда не само с налагане и сила, но и със знание какво дава той за стабилността и сигурността в държавата.

Вие се включихте през 2011 г. в Експертния панел на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, когато проектът тепърва стартираше. Как оценявате неговото развитие досега и в кои области на съдебната реформа ни чака още работа?

По същността си това е коренно нов подход за оценка на работата на съдиите – в максимална степен не допуска формализъм и клишета, предпоставя анализ и оценка, основани на цялата възможна информация за работата и дейностите на конкретния съдия, изисква много повече труд и не търпи „претупване”. Затова и напредва малко по-бавно, отколкото би ми се искало и отколкото системата се нуждае от този нов метод. Но бележи начално приемане, макар и с известна предпазливост. Част от този подход е изработването на профили на кандидатите за определени ключови длъжности в системата, което вече е факт. Мисля, че с увеличаване на капацитета на кадровия орган и с въвеждането на някои технологични възможности за достъп и събиране на достоверна информация за всички професионални дейности на съдията, този подход ще се развие и утвърди, като даде възможност за взимане на действително информирани решения при назначаване, повишаване и наказване в системата.

А що се отнася до съдебната реформа, тя дори не се е случила в последните две десетилетия. Случвали са се палиативни промени в зависимост от желанията и вижданията на конкретните управляващи – но всички те са били почти единодушни за това, че по отношение на системата следва да се подхожда рестриктивно, за да може тя да бъде овладяна и подчинена. Тотално погрешен подход с много вредни последици. Едва в последните години като че ли се прозря необходимостта от действителни и същностни промени и се заговори за тях. Аз съм оптимист, че новите поколения в професията ще съумеят да променят условията в нея - колкото и както това е необходимо.

Конституцията[1]  и Законът за съдебната власт[2] говорят за „високи нравстени качества”, необходими за заемането на определени ръководни длъжности в системата и за „необходимите нравствени качества” за упражняването на съдийската професия изобщо. С оглед опита Ви, как бихте обрисували наличието на нравствеността и как следва тя да бъде проверявана?

Нравствеността е философска категория, част от морала, а философията е наука, в която нямам самочувствието да навлизам. Но всички знаем, че нравствеността представлява правила за поведение, произтичащи от възгледите за добро и зло, за съвест и чест, за похвално и срамно, за дълг и справедливост и пр. Във всички случаи тя се възпитава и отглежда, като винаги зависи от обществената и историческата среда. Някак не си представям това да се случи чрез разписване на клиширани постулати, които да се нарекат „Етичен кодекс” и на всичко отгоре да се „утвърждават” от административен орган, т. е. от Висшия съдебен съвет, каквато е ситуацията в момента. Така създадени, тези норми за нравственост и морал автоматично престават да бъдат етични и стават административни. Съдиите трябва сами да си създадем правила за поведение, които смятаме за адекватни на изискванията на професията и необходими за нейното упражняване. Впрочем, точно такъв беше подходът на съдийското съсловие преди около 20 години. Ето още една област, в която имаме да работим в бъдеще.

Вашият съвет към младите юристи – независимо от избора им на поприще за реализация?

Не бих го нарекла съвет, но намирам три неща за особено важни за хората, за правото и за неговото прилагането – първо – морал, второ – морал и трето – морал. Всичко останало идва после и от само себе си. Всички сме наясно колко много имаме да учим в съвременните условия, колко трябва да сме комуникативни и отворени за всички нови неща, колко е важно да разбираме и обичаме това, което работим и никога да не забравяме, че го вършим за хората и в името на справедливостта.



[1] Вж. чл. 130, ал. 2 и чл. 147, ал. 3, КРБ.



[2] Вж. чл. 17, ал. 1; чл. 19а, ал. 4; чл. 30а, ал. 2; чл. 39а, ал. 1, т.1; чл. 42, ал. 1; чл. 45, ал. 5; чл. 162, т. 3; чл. 169; чл. 170, ал. 4; чл. 181, ал. 3, т. 7; чл. 186, ал. 2;  чл. 186а, ал. 2; чл. 192, ал. 4; чл. 193, ал. 4; чл. 194б, ал. 1, т. 3; чл. 255, ал. 3, т. 2;  чл. 303, ал. 1; чл. 305, ал. 1; чл. 358а, ал. 1.



Приложенo  е следното прессъобщениe:
 
Решение по съединени дела С-359/11 и С-400/11 Alexandra Schulz/Technische Werke Schussental GmbH und Co. KG и Josef Egbringhoff/Stadtwerke Ahaus GmbH

Потребителите, снабдявани с електроенергия и газ при условията на универсална услуга, трябва да бъдат уведомявани за основанията, предпоставките и обхвата на всяко увеличение на цените в подходящ срок преди влизането му в сила

Тъй като не предвижда съобщаването на такава информация, германската правна уредба по въпроса е в противоречие с Директива 2003/54 за електроенергията и Директива 2003/55 за газа

Цялото прессъобщение можете да прочетете   т у к

 

Уважаеми колеги,

Годишното отчетно събрание на ССБ ще се проведе на от 15:00 ч. на 31 октомври до 16:00 ч. на  1 ноември в хотел Империал, гр. Пловдив. 
Подробна програма на събранието можете да видите  т у к  или в прикачения документ.
 
Гости на събранието ще бъдат:
 
д-р БОРЯНА МУСЕВА - главен асистент по международно частно право в Софийски университет „Св. Климент Охридски”; адвокат към Софийска адвокатска колегия. Д-р Мусева ще представи:
Новата международночастноправна уредба на гражданските и търговските дела (Регламент № 1215/2012 в сила от 10.01.2015 г., т.нар. Регламент Брюксел Іа)
        Предпоставки и принципи на прилагане
        Промени в обхвата
            Разширяване на универсалното действие;
            Изясняване на съотношението между съд и арбитраж;
        Промени в основанията за учредяване на международна компетентност
            Модифициране на всички основания;
            Реформа на споразумението за избор на съд
            Реформа на паралелните процеси;
        Премахване на екзекватурата
            Нова процедура без изпълнителен лист;
            Регламент Брюксел Іа и обжалване действията на съдебния изпълнител;
            Изпълнение на временни, вкл. обезпечителни, мерки
 
ЛИЗЕТ ВАН БЕРГЕН - съдия в АС Амстердам и ръководител на проекта за външни инспекции на съдилищата. Съдия ван Берген ще представи "Създаването на холандския модел за оценка качеството на управление на съдилищата - конституиране, правомощия и дейност на комисиите за външна инспекция на съдилищата"  

БЕРНАРД ЕДУАРД КЛАЙН СХИПХОРСТ - член на холандския Съвет на съдебната власт, който ще представи: "Холандската методология за определяне цената на правосъдието и очертаване на съдебната карта"
 
МОЖЕТЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРАТЕ ЗА УЧАСТИЕ В СЪБРАНИЕТО от 1 до 20 октомври през сайта на Съюза (Членове-Регистрация за ОС)
 
ОЧАКВАМЕ ВИ!

 

Уважаеми колеги,

В прикачения файл ще откриете изнесената на Конференцията на международната адвокатска организация през 2012 г. лекция "Съдебна независимост и демократичен процес: няколко съдебни решения на Европейския съд по правата на човека"   от Ан Пауър-Форд, съдия в Европейския съд по правата на човека. Съюзът на съдиите в България ще продължава да публикува текстове, свързани с независимостта на съда, устройството и функциите на Съдебните съвети, правото на справедлив процес и защитата на останалите основни човешки права.

Може да прочетете лекцията тук или в прикачения файл.  

Страница 1 от 36