Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини
:

"...Съдебният акт, който е обект на тази кампания, е постановен в рамките на компетентността на съд, разглеждащ възложено му гражданско дело, страни по което са Комисията за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и лица, спрямо чието имущество е поискано отнемане. Въпросите дали да се отправи преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС и с какво съдържание да е запитването са от изключителната компетентност на националните съдилища на държавите членки на ЕС. Механизмът на преюдициалното запитване, предвиден в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз обезпечава правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, като от особено значение за тази система е независимостта на националните съдилища /т. 43 от Решение на Съда на ЕС по дело № С-64/2016 г./. В този смисъл и компетентните държавни власти на Република България следва да обезпечат независимостта на българските съдилища както при осъществяването на тяхната правосъдна дейност, така и в случаите, когато вземат решение за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС..."

 

Пълния текст може да прочетете   т у к

Съюзът на съдиите в България организира благотворителна изложба с рисунки на деца от V, VI и VII клас на 139 СОУ "Захарий Круша" с ръководител г-н Веселин Стоянов. Изложбата се проведе на 26-28 март  2018 г. в централното фоайе на Съдебната палата. Децата дариха приходите от картините за лечение на техен съученик.

 

 

Събитието се организира от Съюза на съдиите в България и се проведе по проект "Съдът в общността и гражданското образование. Ролята на ССБ"  с подкрепата на Фондация Америка за България

 

Становище в навечерието на срещата между лидери на ЕС и Турция във Варна
Европа, 22-ри март 2018 г.
"Всеки в Европа знае за задържаните в Турция 150 журналисти, но мнозинството от хората не са наясно в какво задържаните са обвинени. Всички съдебни решения, постановени до момента, са в принципно противоречие с основните принципи, на които се основава (общото) европейско право.
Освен това, над 25% от всички турски съдии и прокурори, а именно повече от 3000 души, също са задържани под стража, докато очакват съдебните си процеси.
На първо място тази шокираща реалност означава, че голям брой невинни лица са незаконно обвинени и тази ситуация не трябва да се пренебрегва, тъй като хората и страната като цяло ще страдат от разрушителните последици от всичко това.
Второ, освобождаването от длъжност на 4279 съдии и прокурори (от приблизително 12 000 в цяла Турция) представлява огромна и вредна загуба за турската съдебна система.
Наличието на висококвалифицирана и независима съдебна власт е един от крайъгълните камъни на демокрацията в една правова държава..."

 

Пълния текст на български език може да прочетете   т у к

 Оригиналното писмо на английски език може да прочетете  т у к

Уважаеми господин министър-председател,
.......................
Съвсем скоро предстои Вие да бъдете домакин на среща в България между висши представители на Европейския съюз и президента на Република Турция Реджеп Таип Ердоган. След случилия се неуспешен опит за преврат през месец юли 2016г. десетки хиляди турски граждани бяха арестувани, като до нас достига многократно информация от различни легални източници, че много от тях са били задържани без правно основание, без доказателства и са били подложени на изтезания с цел да направят самопризнания за участие в опита за преврат. Между тези хора има над 3 000 турски съдии и прокурори арестувани по едно и също време, като много от тях са задържани вече над една година и половина. Ние, разбира се, осъждаме всеки опит за противоконституционна промяна на властта във всяка суверенна държава, включително и в Република Турция. В същото време обаче, твърдо вярвайки в посочените по-горе демократични ценности, използваме Вашето домакинство на тази предстояща среща, за да Ви призовем по време на нея да се застъпите пред турския президент за спазването на правото на живот, за забраната за изтезание и нечовешко или унизително отношение, за правото на свобода и справедлив съдебен процес, по отношение на всички турски граждани, спрямо които е започнало наказателно преследване по повод на опита за преврат в Турция и в частност на нашите колеги съдии и прокурори..."

Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

"Уважаеми дами и господа магистрати,

            Във връзка с предложената за обществено обсъждане Наредба за организацията и дейността на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет („Наредбата“), моля да вземете предвид становището на Съюза на съдиите в България. Съгласно данните от публикуваните на интернет страницата на ВСС декларации по чл. 195а, ал. 1 от ЗСВ декларации на съдии, ССБ отговаря на критериите за членство в Съвета за партньорство, поради което и се явяваме заинтересовани от разпоредбите на Наредбата.

I. ДЕЙНОСТ И КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪВЕТА

Възможността представители на професионалните организации на магистрати, както и представителите на останалите магистрати да изразяват становища по важни за съдебната система въпроси е същностен за оптималното функциониране на процесите по изработване на добри решения. В тази връзка считаме, че е съществено правилата за работа на Съвета за партньорство („Съвета“) да бъдат конкретизирани чрез изброяване на случаите, в които допитването на ВСС до Съвета ще бъде не само желателно, но и задължително. От Съюза на съдиите в България („ССБ“) намираме, че такива въпроси са приемането на бюджета на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗСВ), организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите (чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗСВ), съдебната карта (чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ), възнагражденията на магистратите (чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ), изготвяне на годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 12 от ЗСВ), организацията на дейността на системата от органи на съда или прокуратурата (чл. 30, ал. 5, т. 5 от ЗСВ), определянето на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури (чл. 30, ал. 5, т. 6 от ЗСВ), определянето на броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели (чл. 30, ал. 5, т. 7 от ЗСВ), сключването на застрахователните договори по чл. 224, ал. 2 от ЗСВ. Така изброените правомощия на ВСС са пряко свързани с професионалния статут на съдиите и поради това са и пряко свързани с интересите, в защита на които магистратите се обединяват в професионални организации. В тази връзка възможността професионалните организации на магистратите да вземат участие в дискусии по тези въпроси, както и да предоставят становища, ще бъде в полза на взимането на по-добри решения. Също така това са и въпроси, чието обсъждане в рамките на разширения формат на Съвета ще доведе до по-градивни дискусии, в по-широк кръг на представители на магистратите и това ще допринесе за по-легитимни решения по тези съществени въпроси. Вземането на решения по тези въпроси засяга цялата магистратска общност и поради тази причина следва да се търсят начини за постигане на широка представителност. Така, чрез въвеждането на механизъм за задължително съгласуване между ВСС и Съвета ще се установи един устойчив комуникационен канал."

Повече вижте тук.

"Уважаеми конституционни съдии,
Във връзка с покана за представяне на становище по искане Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на редица разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс („НПК“), от Съюзът на съдиите в България считаме за основателни следните аспекти от искането:
I. По искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 50 и разпоредбата на чл. 81, ал. 3, в частта „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия”
Систематичното разглеждане на хипотезата на чл. 50 във връзка с чл. 81, ал. 3 от НПК разкрива противоречие, което поставя адресатите в невъзможност да изпълняват предписанията. В чл. 50 изрично се посочва, че „наказателното производство не се прекратява“, а в чл. 81, ал. 3 е посочено, че пострадалият може да упражни правата си в едномесечен срок от получаване на „съобщение за прекратяване на досъдебното производство“. Наличието на такова противоречие е в разрез с трайната практика  на Конституционния съд, която „изисква съдържащите се в нормативните актове разпоредби да бъдат непротиворечиви, за да регулират безпроблемно обществените отношения.“ Считаме, че допускането на такава непоследователност на законовите предписания противоречи на принципа на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
В допълнение намираме, че в тези случаи пострадалия бива поставен в по-неблагоприятно положение относно срока за подаване на тъжба, спрямо предвидения общ шестмесечен период от узнаване на факта на престъплението. Това е нарушение на принципа за равенството на гражданите пред закона, тъй като за лицата, считащи се за пострадали от престъпления от частен характер се въвеждат различни срокове за подаване на тъжба – шестмесечен и едномесечен..."

 

Пълния текст може да прочетете  т у к  или в прикачения документ

"...Съюзът на съдиите в България констатира зачестяване на случаите, в които чрез медийни публикации се атакуват с нелегитимни цели отделни съдии, съдилища или съдебната власт като цяло. Както неведнъж сме отбелязвали, в демократичното общество съдебните актове подлежат на добросъвестна критика, при която изразяването на несъгласие с възприети от съда изводи следва да е основано на точно позоваване на фактите по конкретния случай и да допринася за информиране на обществото. Когато обаче под формата на критични публикации се използват манипулативно поднесени тези, правят се неверни внушения и се обслужват непрозрачни интереси е налице злоупотреба със свободата на словото. Такава злоупотреба засяга авторитета на отделните съдии, а от там и на съдебната система като цяло, когато придобие кампаниен характер чрез тиражиране на анонимни публикации в едни и същи средства за информация.

 

Конкретен пример за такава публикация е разпространената в интернет и печатни медии преди няколко дни статия , в която се обсъжда решение на Софийски районен съд, постановено от командирован в същия съд колега, по дело, по което страна е Върховният касационен съд. Тезата на анонимния автор, че съдията следвало да се отведе, тъй като е бил командирован в предходната преди образуването на делото година със заповед на председателя на ВКС, е поднесена чрез използване на квалификации, че цялото произнасяне по делото е било „порочно“, че делото е решено в „полза“ на председателя на ВКС, който е наречен и „благодетел“ на съдията..."

 

Пълния текст може да прочетет  т у к   или  в прикачения документ

   "І. Предложеният за обсъждане проект е първият, изготвен в рамките на законодателната инициатива на изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието, след осъществените по същия начин изменения в ЗСВ от лятото на 2016 г.  И измененията на ЗСВ от 2016 г., и сега представеният проект, са представени като изготвени в изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт. В този смисъл и основно значение за оценката на проекта има отговорът на въпроса как конкретно предлаганите законодателни решения допринасят за изпълнението на заложените в посочената Актуализирана стратегия цели, първата от която е да бъдат постигнати действени гаранции за независимост на съда и съдебната власт.
    Въпросът за съответствието на промените на ЗСВ от 2016 г. с международно признатите стандарти за независимост на съда и с отправените в течение на предходните години препоръки към България от страна на Венецианската комисия /ВК/ беше обект на Становище № CDL-AD(2017)018-e на същата комисия, обявено на 9-ти октомври 2017 г.  Становището на ВК беше поискано от Мониторинговия комитет на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, с оглед на продължаващия от 2000 г. досега пост-мониторингов диалог между ПАСЕ и България. В становището си Венецианската комисия отново припомня общоприетия стандарт за осигуряване на независимост на съдебната власт чрез администрирането на кадровите и дисциплинарните въпроси по отношение на съдии от съдебен съвет, състоящ се в своето значително мнозинство от съдии, избрани от своите колеги , както и нееднократно отправяните към България препоръки в предходни становища на ВК . Отчитайки продължаващото и след конституционната реформа от 2015 г. и двукратните изменения на ЗСВ от 2016 г. несъответствие на структурата на българския ВСС, включително и на Съдийската му колегия, с тези стандарти и с предходни нейни препоръки, в становището си от 9-ти октомври 2017 г. ВК предлага конкретен механизъм, при който без изменения на Конституцията, в ЗСВ да се предвиди решенията за професионалното развитие на съдиите и по засягащите ги дисциплинарни въпроси да бъдат взимани с мнозинство от членовете на ВСС, избрани от съдиите – така нареченото „двойно мнозинство“..."

 

Пълния текст може да прочетете  т у к   или в прикачения документ.

"Уважаеми конституционни съдии,
     Във връзка с покана за представяне на становище по искане пленума на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност и несъответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 127, ал. 1, предложение предпоследно и последно от Наказателно-процесуалния кодекс, и по искане на пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс („НПК“) от Съюзът на съдиите в България учтиво молим да имате предвид следното:
     I. Считаме, че чрез така въведените промени в Закона за съдебната власт („ЗСВ“) и тези в Наказателно-процесуалния кодекс („НПК“) (обн. ДВ бр. 63/04.08.2017 г. и ДВ бр. 90/10.11.2017 г.) се създава извънреден съд, в противоречие на чл.119, ал.3 от Конституцията на Република България, принципите на правовата държава, на равенството на гражданите пред закона и на практиката на Конституционния съд.
     В Решение №10/15.11.2011 г. по к. д. №6/2011 г. Конституционният съд развива критериите, по които се преценява дали един съд е извънреден или специализиран, като посочва, че „Конституцията и законодателството не съдържат легално определение на понятията „специализиран съд” и „извънреден съд” по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията. Извънреден съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.“..

 

Пълния текст може да прочетете  т у к или в прикачения документ

Страница 6 от 59