Становища на ССБ
Проекти
Медии
Международни новини
01 Сеп 2009

Емпирично трудово-психологическо изследване на съдиите в България: “Стрес и справяне със стреса”

Прочетена 12927 пъти

Финансиран от:  Оперативна програма “Административен капацитет”,
съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.”

Изпълнител:  Дружество на психолозите в Република България по Договор за
подготовка реализация на проучвания, изследвания и анализи по проект „Съдии:сътрудничество и диалог” по Оперативна програма „Административен
капацитет”

Автори: д-р Пламен Димитров, проф. дпсн Сава Джонев

Резюме
Обект на изследването бяха съдиите в Република България (общо около 2000 души), представени в районирана извадка с брой на изследваните лица, пропорционален на големината на районите - общо 474 изследвани лица.
Редица симптоми на всекидневно ниво показват, че трудовите условия, при които работи съдията, в много случаи са стресогенни и изискват спешен анализ и интервенция. Поради тази причина като предмет на настоящото изследване беше възприет стресът в труда на съдията. Стресът, разбиран като негативно емоционално състояние на индивида, дължащо се на дефицит на ресурси за справяне с определена ситуация.
Цел на изследователския проект бе да диагностицира равнището на трудовo-професионален стрес сред съдиите и причините за него, резултатите от което да послужат за по-нататъшна разработка на мерки от различно естество – индивидуално-личностни, междуличностни, организационни, социални – за преодоляване на стреса и усъвършенстване на трудовата среда в съдебната власт.
Диагностиката на трудово-професионалния стрес при съдиите е проведена по три скали: обективна диагностична скала, субективна скала за наличие на стрес и субективна скала за справяне със стреса.
Приведените резултати обаче показват, че и в двете подгрупи – със слаба и със средна степен на стрес – има един постоянен и болезнен дискомфорт, който изтощава нервната система и ерозира здравето. Тяхната бройка е значителна – 24,4 % с леки прояви на стреса и 22,0 % със среден стрес – и заслужава специално внимание и грижа.
По самоотчетите на изследваните лица за “стреса като способност за справяне с него”само 29,3 % от тях съобщават, че се справят със ситуацията без проблемно. От изследваните лица 9,8 % са предпочели да не отговорят. За останалите 60,9 % стресът е похабяване или нервен срив. А това означава, че в по-малко от една трета българският съд работи като уравновесена, балансирана, съсредоточена система. В останалите две трети той е напрегнат, притеснен, пренавит.
Качеството на труда е комплексна категория, интегрираща в себе си множество компоненти на трудовата среда: натовареност, професионализъм, междуличностни отношения, мотивация и възнаграждение, личен живот, социална среда, организационна среда и пр. Именно качеството на труда е една от посоките за търсене причините на стреса.
На базата на теоретичния и практическия опит в настоящото изследване са включени 58 най-релевантни на работата в съдилищата емпирични показатели за качеството на труда. 

В изследването беше приложен специализиран статистически метод – регресионен анализ – за оценка на това, кои фактори на качеството на труда са причина за стреса. От използваните 58 фактора, валидни се оказаха 35 при гаранция, че те обясняват 100 % от стреса.
Специално внимание в настоящото изследване беше обърнато на натовареността и трудовото възнаграждение като рискови фактори на стреса. Интерес представляват резултатите за претовареността, за възможностите трудът на съдията да се нормира, за възнаграждението му, за наличието на трудов резерв за допълнително включване в трудовия процес и пр.
В част Състояние на организацията на съдебната власт от изследването търси да разкрие организационните предпоставки на наблюдаваното качество на труда, респективно на обективните причини за стрес в труда на съдите.
 
Пълния текст на изследването може да изтеглите от  т  у  к